Винаги съм смятала, че и във възпитанието на децата, пък и във възпитанието на обществото най-голяма тежест има личния пример. Ама не вербалният – не този, в който обясняваме какво е редно да се направи, а реалният – нещата, които правим самите ние. Няма как да обясниш на едно дете или на някаква група от обществото, че нещо не е правилно, ако ти самият или пък лицата на обществото правят точно обратното. Не хвърлям празни думи в пространството имам съвсем конкретен повод за сполетелите ме размисли. Прочетох в доста сериозен информационен сайт, което изключва възможността да е поредната жълта сензация, че Милко Калайджиев, попфолк певец, доскоро известен с хармоничното си семейство и с атрактивния си мустак, че бил арестуван за домашно насилие – пребил жена си. Пребил я, защото се прибрал ненадейно от участие в друг град и я хванал, че му изневерява. Не е приятна тая работа нито с изневярата, още по-малко с хващането. Ама се питам по какво Милко Калайджиев се различава по реакцията си от един средностатистически агресивен и невъзпитан българин, от някой див селянин (да се разбира не в регионален смисъл), който при подобна ситуация би постъпил по същи начин. То ми намирисва на оня случай, дето известен българо-руски спортист беше лице на кампания под надслова “Не карай пил”, пък после след употреба на алкохол се качи на мощния си джип и пропиля живота и бъдещето на едно младо момиче, което и до днес вегетира в леглото. За примера ми беше думата. И за това, че не е важно да демонстрираш толерантност и здраво семейство пред тв камерите, по-важно е, ако животът те постави в неприятна, но тривиална ситуация, да не реагираш като български бабаит, а да се държиш на висотата, която си демонстрирал пред камерите.