Някога питали ли сте родителите си каква е била тяхната сватба? Аз да, при това не само моите родители. Разговаряла съм по темата и с родителите на съпруга ми, на мои приятелки и с други малко по-възрастни хора. Ситуацията най-често е следната: младоженците са млади, след сватбата булката отива в дома на свекървата си, младото семейство не е живяло под един покрив до този момент… Сватбите били значително по-скромни от днешните, а меденият месец означавал просто една седмица на морето.
Днес положението е коренно различно, нали? Младите въобще не са толкова млади, когато си казват заветното „Да“. Преди да сключат брак предпочитат първо да си поживеят живота, после сами, а след това заедно с половинката си. Дори се сдобиват с дете, докато са все още на етап „семейни начала“…
Основната причина за това била не само финансова, но и роднинска. Поне така ми каза една приятелка, с която се видях наскоро. С нейния „мъж“ са заедно повече от 10 години, живеят си двамата, работят, оправят се с живота добре, но нямат брак. По този повод я попитах дали не възнамерява скоро да вдигат сватба, а тя ми отговаря по следния начин: Ами, той Мишо ми е казвал, че се чувства готов вече да имаме дете, но не и да се ожени за мен.
Ама как може да ти говори така? Това е много грубо – веднага възкликнах аз, а приятелката ми се засмя и побърза да ми обясни. Разбирате ли Той не се разбира много с нейното семейство, нито тя с неговото, камо ли двете заедно. Да вдигнат сватба ще е изпитание за всички присъстващи и най-вече за тях двамата. Семействата им са големи, което означава още допълнителни гости. И двамата работят в големи фирми и имат много колеги, които да поканят заедно с техните половинки. От онези хора са, които имат и страшно много приятели. Така че, ако щете ми вярвайте, но на сватбата си ще трябва да поканят поне 200 души, ако ли не и 300. Това е голям разход, който трудно се поема. Пък и с оглед на многото проблеми, с които ще се сблъскат, да се оженят по-скоро ще им натежи, отколкото да им достави радост. А не искат и просто да отидат, за да подпишат и никой да не разбере, че се е случило…
Аз съм раздвоена – едно време не исках да сключвам брак, защото твърде много ценях свободата си. Сега искам брак, но не и сватба, просто някак за мое успокоение, защото си мисля, че бракът прави нещата по-сериозни, вече не може да си играете на тинейджъри.
СЕГА е много по-добре. Какво е бракът – един подпис! Ако двама се обичат, по-добре да живеят заедно. Първо, сватбата е голям разход. Вярно, че после се избива, ама плащай ти заем от банка. Второ, преди хората не са могли да живеят заедно и първите месеци от съвместния им живот, дори години, са били предизвикателство – двама непознати тепърва да си откриват навиците. Аз съм противник на брачни клетви и подобни отживелици, при положение, че съжителството на семейни начала е много по-практично. Любовта не се доказва като платиш на 200 души да ти гледат сеира.
ПРЕДИ, Заклет ерген, хората не са имали възможността да живеят заедно и да се опознаят, но пък и разводите са били рядкост. Изводът е, че ПРЕДИ са били склонни на по-големи компромиси, защото не са приемали любовта за даденост, а са съумявали да я поддържат и съхранят, държали са на порядките и са смятали бракът за ценност. Днес не само, че мъжете целенасочено бягате от отговорност, но и не уважавате брака като институция!!!
Moeto li4no mnenie e, 4e v jivota na 4ovek ima 3 zna4imi, zakonovo otrazeni, sybitia – rajdane, brak (svatba) i smyrt. Dve ot tqh sa praznik za celiq rod i povod hora, koito ne uspqvat da se vidqt s godini, da se organizirat i da se syberat. Ako pyk rodnini ne se razbirat, sybitieto e idealen povod da izgladqt razli4iqta pomevdu si.